Енергийна независимост и национална сигурност

 

История

Геоложките проучвания в източномаришкия басейн започват през 1948 година от специалисти на „Държавни мини” – Перник, и е установено, че запасите възлизат на над 2,9 милиарда тона въглища. Първият проект за разработването е изготвен през 1951 г. от ГИПРОШАХТ – Ленинград, и е за седем открити рудника.  След направените проучвания  и съставянето на подробна геоложка карта на региона, е издадено постановление на Министерския съвет № 652 от 16 юни 1951 година, с което се създава държавно минно предприятие „Марица-изток” със седалище в с. Трояново.

„На основание чл. 1 от Закона за държавните предприятия въглищните находища в източния район на Маришкия каменовъглен басейн се обособяват в Държавно минно предприятие под наименованието „Марица-изток“ със седалище с. Трояново, Старозагорски окръг.“ Това гласи т. 1 от Постановление на Министерския съвет № 652 от 16 юни 1951 година. Решението е логически завършек на проучванията от 1947 – 1948 година, направени от специалисти на геолого-маркшайдерската служба при Държавни мини „Перник“. Те стигат до заключението, че може да се очаква откриването на голям лигнитен басейн. В Източномаришкия въглищен басейн са съсредоточени над 3 милиарда тона проучени запаси, заемащи площ от 240 кв. км. Въпреки неблагоприятната качествена характеристика на въглищата – ниска степен на въглефикация, висока влажност, ниска калоричност, съдържание на сяра, нарастващата необходимост от горива и енергия в страната през 50-те години на ХХ в. води до решението находището да се разработва. През март 1951 година е готов идейният проект за рудниците, които ще разработват находището. Той е изготвен от „Ленгипрошахт“ – Ленинград, с главен проектант инж. Мария Демидова.

На 3 март 1952 г. Йордан Иванов и Кольо Петков, работници от ДСО „Минстрой“, под ръководството на техническия ръководител Петко Николов правят първата копка на рудник „Трояново-1“. Копката е за яма за гасене на вар, с което се поставя началото на „Мини Марица-изток“ ЕАД. През май са доставени първите земекопни машини, а през юни е направена и първата копка на строежа на жп линия.

Строителството на рудника се изпълнява от ДСО „Минстрой“ – Трети строителен район, с директор Доньо Пехливанов. Поради липса на необходимите кадри предприятието поема грижа и за обучението на работниците, които трябва да управляват багерите. През 1954 година дипломите си получават първите източномаришки багеристи – Иван Мутов, Еньо Мутов, Ганчо Тенев, Михаил Янков, Илчо Христов, Диньо Кишнев и Иван Ангелов. Те участват и в строителството на рудник „Трояново-1“, и в експлоатацията на находището след това.

През март 1954 година на строителната площадка на рудник „Трояново-1“ (наричан тогава „Марица-изток“) пристигат първите съветски багери СЭ-3. С тях се прокарва разрезната траншея. На 19 юли с.г. е натоварена първата влакова композиция с откривка и започва изграждането на външните насипища и на фактическото изграждане на рудника.

През 70-те години е приета нова схема за безбордово (безцеликово) развитие на минните работи. Тя предвижда първоначално да бъде иззет целика между рудниците „Трояново-1” и „Трояново-3” и обособяването на едно добивно поле под наименованието рудник „Трояново-юг” с две полоси: северна – рудник „Трояново-1” и южна – рудник „Трояново-3”. Едновременно с това започва мащабно минно- и хидростроителство за подготовка на изземването на въглищният целик между рудниците „Трояново-1” и „Трояново-север”. Част от проекта включва пренасочването на река Овчарица с леви и десни притоци извън полето на находището, построяването на два язовира, два микроязовира, пет ретензионни басейна, 31 км канали, 1 км подземен тунел, 6 км подземен канал и други по-малки хидротехнически съоръжения. На 21 март 2008 година беше официално срязан въглищният целик между двата рудника, с което добивните работи навлязоха в най-ефективната част на находището.