“Мини Марица-изток” ЕАД е еднолично акционерно дружество със 100 % държавно имущество и с едностепенна система на управление.
Предметът на дейност на Дружеството е: „Добив и пласмент на въглища; промишлена, търговска, лизингова, ремонтна, външноикономическа дейност; подготовка и преквалификация на кадри за въгледобива;…”.
На 11.08.2005 година беше сключен Концесионен договор между Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, и от друга страна концесионер „Мини Марица-изток”ЕАД.
По силата на сключения договор в полза на „Мини Марица-изток”ЕАД е учредена концесия за добив на въглища от находище „Източномаришки въглищен басейн”.
През 70-те години е приета нова схема за безбордово (безцеликово) развитие на минните работи. Тя предвижда първоначално да бъде иззет целика между рудниците „Трояново 1” и „Трояново 3” и обособяването на едно добивно поле под наименованието рудник „Трояново-юг” с две полоси: северна – рудник „Трояново – 1” и южна- рудник „Трояново – 3”. Едновременно с това започва мащабно минно- и хидростроителство за подготовка на изземването на въглищният целик между рудниците „Трояново 1” и „Трояново-север”. Част от проекта включва пренасочването на река Овчарица с леви и десни притоци извън полето на находището, построяването на два язовира, два микроязовира, пет ретензионни басейна, 31 км канали, 1 км подземен тунел, 6 км подземен канал и други по-малки хидротехнически съоръжения. Финализирането на това мащабно преустройство стана през последните 3-4 години и на 21 март 2008г. беше официално срязан въглищния целик между двата рудника, с което добивните работи навлезнаха в най-ефективната част на находището.
За осигуряване на безопасното и ефективно водене на минните работи от съществено значение е устойчивостта на рудничните бордове и откоси на насипищата. Стабилитетните изчисления се извършват по уникална изчислителна схема с призма за активен натиск и математичен модел (без аналог в световната минна практика), които в най-голяма степен съответстват на изключително сложните инженерно-геоложки условия на Източномаришкия басейн. Устойчивостта на бордовете се изчислява ежемесечно, използват се компютърни програми, съставени от български специалисти.
Въглищните пластове залягат на сравнително малка дълбочина от 6-10 м до 110 –120 м под повърхността на терена. Общата мощност на въгленостния комплекс е около 35-40 м, разделен от глинести прослойки на три пласта. Основен носител на въглищните запаси е средният (вторият пласт) със средна мощност от 15-25 м. Първият пласт с дебелината си от около 0,5 - 1 м няма промишлено значение.
Находището се разработва по открит способ от три рудника: “Трояново-1”, “Трояново-север” и “Трояново-3” без оставяне на технологични целици между тях. Това дава възможност за значително по-пълно изземване на запасите от басейна и възможности за прилагане на най-съвременна техника и технологии.
Хоризонталното заложение на въглищните пластове определя в технологично отношение прилагането на непрекъсната напречна еднобордова система на разработване. Рудниците "Трояново-1" и "Трояново-3" се развиват паралелно с общ фронт на минните работи в източна посока, а рудник "Трояново-север" се развива паралелно на "Трояново-1", но в противоположна западна посока, като в момента двата рудника се разминават със срязването на така наречения "целик“, намиращ се между тях. Общата дължина по фронта на добивните работи в трите рудника е около 10 км.
Добивните хоризонти в рудниците "Трояново-1" и Трояново-север" са два, а в "Трояново-3" - един. Откривните работи в трите рудника се водят на пет откривни хоризонта и се извършват изцяло по поточна технология с използване на роторни багери, гумено-лентови транспортьори и лентови насипообразуватели.
Балансът между насипаните обеми откривка във външни и вътрешни насипища е 1:1, с тенденция за увеличаване на тези във вътрешни насипища и скъсяване на транспортните разстояния.
НАШИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ
Клон рудник „Трояново-1”
Първата копка по изграждането на първия рудник е направена на 3 март 1952 година.
Съгласно проекта в полето на рудник „Трояново-1” се включват 525 300 000 тона въглищни запаси при среден коефициент на откривка 2,44 куб. м/тон въглища.
Първите 117 100 тона са добити през 1960 година. От 1961 година рудникът влиза в редовна експлоатация. През същата година – на 19 юни, започва и използването на първата електрифицирана двойна жп линия от откривните хоризонти до външното насипище (дълга 12 километра), с която се поставя началото на преминаването от парна към електрическа тяга.
Докато през първата година на редовната му експлоатация – 1961, са добити 1 404 000 тона въглища, през 1965 година добивът нараства на 6 059 000 тона.
През 2007 г. рудникът доби 8 595 912 тона въглища, което е рекорд по добив от началото на съществуването му. За сравнение ще посочим, че толкова въглища са били добити от всички рудници в България през 1953 година.
От началото на експлоатацията до 31.12.2008г. в рудник "Трояново-1" са добити 327 380 175 тона въглища и са изкопани 973 027 202 куб.м. откривка.
Рудник „Трояново-север” заема северната част от продуктивната зона на Източномаришкия басейн. На север той минава по контура на находището, а на юг граничи с рудник „Трояново-1”.
Подготвителните работи за строителството започват през 1960 г. – измества се коритото на река Овчарица от терена на бъдещите минни разработки, изграждат се временни жилища край с. Ковачево, поставя се началото на строежа на съединителната линия с рудник „Трояново-1”.
През 1964 г. на 9 август в рудник „Трояново-2” е натоварена първата влакова композиция с въглища.
През първата година на експлоатация в рудник „Трояново-2” са добити 307 хиляди тона въглища.
От началото на експлоатацията до 31.12.2008 година в рудник „Трояново-север” са добити 310 921 129 тона въглища и са изкопани 1 461 427 105 м³ откривка.
Клон рудник „Трояново-3”
Рудник „Трояново-3” заема южната част на Източномаришкия басейн и има форма на правоъгълник, ориентиеран в посока запад-изток, дължина около 12 километра и ширина (север-юг) около 2,5-3 километра.
Промишлените му запаси от въглища се изчисляват на 336 230 000 тона.
Средната дълбочина на земните маси над въглищния комплекс е 70-80 метра.
За разлика от първите два рудника проектът на рудник „Трояново-3” се изготвя от колектив на българския проектантски институт „Минпроект” и то изцяло с гуменолентов транспорт вместо с жп транспорт.
Първата копка за изграждането на рудника е направена на 24 март 1964 година.
Първата поточна линия за откривка се въвежда в експлоатация през 1967 година.
Добивът на въглища започва през 1969 година – произведени са 1 357 552 тона въглища.
От началото на експлоатацията до 31.12.2008г. в рудник „Трояново-3” са добити 262 585 765 тона въглища и са изкопани 1 411 718 320 м³ откривка.
МИННО ОБОРУДВАНЕ
Тежкото минно оборудване (ТМО) включва роторни и верижни багери, насипообразуватели (абзетцери), гумено-лентови транспортьори (ГТЛ) и задвижващи и обратни станции за тях.
Основна част от ТМО са роторните багери: Rs 470, Rs 1200, Rs 1301, Rs 2000 и Rs 4000 – общо за дружеството 26 на брой.
При тях основен работен орган е роторното колело с 8 кофи при багер Rs 470, с 8 или 14 кофи при багер Rs 1200, 14 кофи при Rs 2000 и 16 кофи при багер Rs 4000.
В добивните участъци на трите рудника работят 6 броя верижни многокофови багера тип Rs 710, които се използват за изземване на въглища до 15 метра под котата на стоене на багера.
Други видове машини от ТМО за осъществяване на технологичната дейност са насипообразуватели (абзетцери) - As 5000, As 6300 и As 12500. Те са основни съоръжения за насипообразуване. В Дружеството има 12 броя насипообразуватели.Роторен багер заедно с ГТЛ и насипообразувател образуват така наречения Разкривно-транспортен насипищен комплекс (РТНК).
В рудник “Трояново-1” има 2 РТНК, в рудник “Трояново-север” – 5 РТНК, а в рудник “Трояново-3” – 4 РТНК.
Предвид перспективите за увеличен добив, се изпълнява програма за рехабилитация на добивните багери тип Rs 1200. През 2008 година започна рехабилитацията на два багера от този тип, а за 2009 година е предвидено още три такива багера да бъдат рехабилитирани.
Много важна част от минното оборудване е технологичната механизация, състояща се от булдозери, турнодозери, челни товарачи, чистачни устройства, еднокофови багери. То осигурява по-добра и по-ефективна дейност на тежкото минно оборудване, като участва в подготовката на трасета, планировка и др. Воденето на минните работи и ритмичността на добива на въглища са немислими без надежден булдозерен парк.
Ние направихме пълен анализ на технологичната механизация и приехме програма за обновяването й. По-краткия срок на износване на това оборудване, още повече предвид тежките минни условия при които работят тези машини, налага нейното неотклонно изпълнение.
За добрите производствени резултати на „Мини Марица-изток” ЕАД голям принос имат добре подготвените специалисти и работници, които извършват експлоатацията, поддържането и ремонта на минното оборудване.
Средносписъчната численост на персонала на Дружеството през 2008г. е 7 494.
- ръководен персонал - 4 %
- аналитични и приложни специалисти - 9 %
- високо квалифицирани работници и
оператори на машини и съоръжения - 72%
- административен персонал - 2,9%.
Делът на работещите с висше образование е 15,10%, със средно специално - 42,18%, със СПТУ - 27,36%, със средно общо - 4,76% и с основно - 10,60%.
Сертифициране по международните стандарти
Фирмената политика на „Мини Марица-изток” ЕАД, отразена в Декларацията на Ръководството, е насочена към повишаване на отговорността на всеки работещ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
През 2007 г. в „Мини Марица-изток”ЕАД бяха разработени, внедрени и сертифицирани:
- Система за управление на качеството в съответствие с изискванията на стандартите ISO 9001:2000.
- Система за управление на здравето и безопасността при работа в съответствие със спецификация OHSAS 18001:1999.
- Система за управление на околната среда в съответствие със стандарта ISO 14001:2004.
През 2008 г. успешно преминаха контролните одити за съответствие и по трите стандарта и за в бъдеще предстои интергрирането им в единна система.
Сертификати - ISO 9001:2000, OHSAS 18001:1999, ISO 14001:2004
Система за управление на корпоративните ресурси
Осигуряването на точна, адекватна и навременна информация за протичащите технологични и производствени процеси, все повече се превръща в ключов фактор за вземане на правилни управленски решения. Тази проверена от практиката формула е главната причина за внедряването на Интегрирана система за управление на корпоративните ресурси /ИСУКР/ SAP-R/3 в „Мини Марица-изток” ЕАД. Системата е призната в цял свят и до момента има внедрени над 30 хил. инсталации. По този начин дружеството прибавя още един щрих към своя модерен, европейски портрет.
Продуктивният старт на системата е на 1.01.2005 година. От началото на 2007-ма, ИСУКР работи пълноценно с всички свои функционалности, необходими за дейността на дружеството. В експлоатация са модулите „Финансово-счетоводна дейност”, „Дълготрайни материални активи”, „Икономически анализи”, „Ремонтна дейност”, „Управление на инвестициите” и „Управление на материалните запаси”.
Целта на интегрираната система е да дефинира бизнес и логистичните процеси на фирмата и да поднесе консолидираната информация в подходящото време на подходящото място.
Изключително предимство на ИСУКР е проследимостта на събитията и документите в дейностите и функциите както на Централното управление на компанията, така и в отделните поделения. Безспорно това създава условия за ефективен мениджмънт на процесите.
Корпоративна социална отговорност
„Мини Марица-изток” ЕАД се отнася с отговорност към обществото и институциите не само на територията на областите, на които е разположено Източномаришкото находище, но и към всяка национална и благородна кауза. Спомоществователската дейност на Дружеството обхваща дарителски кампании, („Българската Коледа”), подкрепа за домове за сираци, болници, манастири, финансова подкрепа за лечение на болни деца и др.
За „Мини Марица-изток” ЕАД е дълг и чест да подпомага Българската православна църква и да дава своя принос във възпитанието на подрастващото поколение в ценностите на източното православие.
През 2006 г. учредихме гражданско сдружение „Свети Иван Рилски” и с наше активно участие край Раднево беше съграден паметник на светеца и покровителя на българския народ и закрилник на миньорите Свети Иван Рилски. Монументът беше официално осветен от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Галактион през м. октомври 2007г.
През 2008 г. в двора на почивната станция на Дружеството на Старозагорските минерални бани беше съграден и осветен първият в страната параклис на Свети Козма Зографски.
През 2008г. с финансови средства осигурени от най-голямото въгледобивно дружество в страната бе реновирана и официално осветена зала №220 в катедра "Открито разработване" на Минно-технологичния факултет в Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" - гр. София. В знак на доброто партньорство между МГУ "Св. Иван Рилски" и Дружеството, ректорското ръководство взе решение модернизираната зала да носи името "Мини Марица-изток".
На 3 март 2008г., в чест на 130 годишнината от освобождението на Република България, на фасадата на административната сграда на Дружеството беше издигнат национален трибагреник с размери 5/25 метра.
