Въглищата в Източно-маришкия басейн са лигнитни и са се формирали през неозоя в периода на терциера. Най-ранните сведения за наличие на въглища в този район дава френският изследовател Огюст Викенел (1847 г.). Двадесет и две години по-късно, австрийският геолог Фердинанд фон Хохщетер дава описание на въглищното находище и прави втората (след Ами Буйе) геоложка карта на България, като част от Турската империя. През 1872 г. австралийският инженер Пелц, който е отговарял за строителството на Баронхиршовата железница, доказал, че тези въглища са добро гориво за локомотивите. Основните покатели на въглищата са: - средна калоричност – от 1060 до 1850 Ккал/кг - пепелно съдържание – от 16 до 45% - влажност – от 51 до 62%.
Геоложките проучвания в източномаришкия басейн започват през 1948 година от специалисти на "Държавни мини" - Перник.
В продължение на няколко години се установяват географските контури на находището и запасите, въз-лизащи на над 2.9 милиарда тона въглища.
Съгласно класификацията от 1998 година балансовите запаси от лигнитни въглища на “Мини Марица -изток” ЕАД по състояние към 01.01.2007 г. възлизат на 2 121 000 000 тона. От тях 1 163 446 100 тона са в категория 1.1.1 - доказани запаси.
До 2006 година включително са добити 850 482 034 тона въглища, а само за 2006 година дружеството доби и реализира 21 542 584 тона.
Галерия
