“Мини Марица-изток” ЕАД е еднолично акционерно дружество със 100 % държавно имущество и с едностепенна система на управление. Дружеството е образувано със заповед номер 84/10.06.1993 г. на председателя на Комитета по енергетика, като новоучреденото дружество приема активите и пасивите на: Рудник „Трояново-1” ООД, Рудник „Трояново-север” ООД и Рудник „Трояново-3” ООД. Регистрирано е с решение номер 2773/07.07.1993 г. на Окръжен съд – Стара Загора, по фирмено дело 2444/1993 г.
Капиталът на „Мини Марица-изток” ЕАД е в размер на 65 000 000 лева, разпределен в 6 500 000 акции с номинална стойност на всяка акция от 10 лева. Целият размер на капитала е записан и изцяло внесен от държавата в лицето на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. От септември 2008 г. „Мини Марица-изток” ЕАД е дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг – БЕХ.
Предметът на дейност на Дружеството е: „Добив и пласмент на въглища; промишлена, търговска, лизингова, ремонтна, външноикономическа дейност; подготовка и преквалификация на кадри за въгледобива;…”.
|
Данни за “Мини Марица-изток” ЕАД | |
|
Площ на комплекса |
240 км2 |
|
Въглищни запаси |
2, 105 млрд. тона |
|
Начало на въгледобива |
1952 година |
|
Численост на персонала |
7 274 души |
|
Начало на рекултивацията |
1974 годинa |
|
Рекултивирани земи |
44 459 дка |
|
в това число: |
|
По силата на сключения договор в полза на „Мини Марица-изток”ЕАД е учредена концесия за добив на въглища от находище „Източномаришки въглищен басейн”.
През 70-те години е приета нова схема за безбордово (безцеликово) развитие на минните работи. Тя предвижда първоначално да бъде иззет целика между рудниците „Трояново 1” и „Трояново 3” и обособяването на едно добивно поле под наименованието рудник „Трояново-юг” с две полоси: северна – рудник „Трояново – 1” и южна- рудник „Трояново – 3”. Едновременно с това започва мащабно минно- и хидростроителство за подготовка на изземването на въглищният целик между рудниците „Трояново 1” и „Трояново-север”. Част от проекта включва пренасочването на река Овчарица с леви и десни притоци извън полето на находището, построяването на два язовира, два микроязовира, пет ретензионни басейна, 31 км канали, 1 км подземен тунел, 6 км подземен канал и други по-малки хидротехнически съоръжения. Финализирането на това мащабно преустройство стана през последните 3-4 години и на 21 март 2008г. беше официално срязан въглищния целик между двата рудника, с което добивните работи навлезнаха в най-ефективната част на находището.
За осигуряване на безопасното и ефективно водене на минните работи от съществено значение е устойчивостта на рудничните бордове и откоси на насипищата. Стабилитетните изчисления се извършват по уникална изчислителна схема с призма за активен натиск и математичен модел (без аналог в световната минна практика), които в най-голяма степен съответстват на изключително сложните инженерно-геоложки условия на Източномаришкия басейн. Устойчивостта на бордовете се изчислява ежемесечно, използват се компютърни програми, съставени от български специалисти.
Въглищните пластове залягат на сравнително малка дълбочина от 6-10 м до 110 –120 м под повърхността на терена. Общата мощност на въгленостния комплекс е около 35-40 м, разделен от глинести прослойки на три пласта. Основен носител на въглищните запаси е средният (вторият пласт) със средна мощност от 15-25 м. Първият пласт с дебелината си от около 0,5 - 1 м няма промишлено значение.
Находището се разработва по открит способ от три рудника: “Трояново-1”, “Трояново-север” и “Трояново-3” без оставяне на технологични целици между тях. Това дава възможност за значително по-пълно изземване на запасите от басейна и възможности за прилагане на най-съвременна техника и технологии.
Хоризонталното заложение на въглищните пластове определя в технологично отношение прилагането на непрекъсната напречна еднобордова система на разработване. Рудниците "Трояново-1" и "Трояново-3" се развиват паралелно с общ фронт на минните работи в източна посока, а рудник "Трояново-север" се развива паралелно на "Трояново-1", но в противоположна западна посока, като в момента двата рудника се разминават със срязването на така наречения "целик“, намиращ се между тях. Общата дължина по фронта на добивните работи в трите рудника е около 10 км.
Добивните хоризонти в рудниците "Трояново-1" и Трояново-север" са два, а в "Трояново-3" - един. Откривните работи в трите рудника се водят на пет откривни хоризонта и се извършват изцяло по поточна технология с използване на роторни багери, гумено-лентови транспортьори и лентови насипообразуватели.
Балансът между насипаните обеми откривка във външни и вътрешни насипища е 1:1, с тенденция за увеличаване на тези във вътрешни насипища и скъсяване на транспортните разстояния.
НАШИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ
Клон рудник „Трояново-1”
Първата копка по изграждането на първия рудник е направена на 3 март 1952 година.
Съгласно проекта в полето на рудник „Трояново-1” се включват 525 300 000 тона въглищни запаси при среден коефициент на откривка 2,44 куб. м/тон въглища.
Първите 117 100 тона са добити през 1960 година. От 1961 година рудникът влиза в редовна експлоатация. През същата година – на 19 юни, започва и използването на първата електрифицирана двойна жп линия от откривните хоризонти до външното насипище (дълга 12 километра), с която се поставя началото на преминаването от парна към електрическа тяга.
Докато през първата година на редовната му експлоатация – 1961, са добити 1 404 000 тона въглища, през 1965 година добивът нараства на 6 059 000 тона.
През 2007 г. рудникът доби 8 595 912 тона въглища, което е рекорд по добив от началото на съществуването му. За сравнение ще посочим, че толкова въглища са били добити от всички рудници в България през 1953 година.
От началото на експлоатацията до 31.07.2011г. в рудник "Трояново-1" са добити 350 480 752 тона въглища и са изкопани 1 030 790 800 куб.м. откривка.
Рудник „Трояново-север” заема северната част от продуктивната зона на Източномаришкия басейн. На север той минава по контура на находището, а на юг граничи с рудник „Трояново-1”.
Подготвителните работи за строителството започват през 1960 г. – измества се коритото на река Овчарица от терена на бъдещите минни разработки, изграждат се временни жилища край с. Ковачево, поставя се началото на строежа на съединителната линия с рудник „Трояново-1”.
През 1964 г. на 9 август в рудник „Трояново-2” е натоварена първата влакова композиция с въглища.
През първата година на експлоатация в рудник „Трояново-2” са добити 307 хиляди тона въглища.
От началото на експлоатацията до 31.07.2011 година в рудник „Трояново-север” са добити 333 806 565 тона въглища и са изкопани 1 547 597 095 м³ откривка.
Клон рудник „Трояново-3”
Рудник „Трояново-3” заема южната част на Източномаришкия басейн и има форма на правоъгълник, ориентиеран в посока запад-изток, дължина около 12 километра и ширина (север-юг) около 2,5-3 километра.
Промишлените му запаси от въглища се изчисляват на 336 230 000 тона.
Средната дълбочина на земните маси над въглищния комплекс е 70-80 метра.
За разлика от първите два рудника проектът на рудник „Трояново-3” се изготвя от колектив на българския проектантски институт „Минпроект” и то изцяло с гуменолентов транспорт вместо с жп транспорт.
Първата копка за изграждането на рудника е направена на 24 март 1964 година.
Първата поточна линия за откривка се въвежда в експлоатация през 1967 година.
Добивът на въглища започва през 1969 година – произведени са 1 357 552 тона въглища.
От началото на експлоатацията до 31.07.2011г. в рудник „Трояново-3” са добити 283 425 720 тона въглища и са изкопани 1 500 843 500 м³ откривка.
МИННО ОБОРУДВАНЕ
Тежкото минно оборудване (ТМО) включва роторни и верижни багери, насипообразуватели (абзетцери), гумено-лентови транспортьори (ГТЛ) и задвижващи и обратни станции за тях.
Основна част от ТМО са роторните багери: Rs 470, Rs 1200, Rs 1301, Rs 2000 и Rs 4000 – общо за дружеството 26 на брой.
При тях основен работен орган е роторното колело с 8 кофи при багер Rs 470, с 8 или 14 кофи при багер Rs 1200, 14 кофи при Rs 2000 и 16 кофи при багер Rs 4000.
В добивните участъци на трите рудника работят 6 броя верижни многокофови багера тип Rs 710, които се използват за изземване на въглища до 15 метра под котата на стоене на багера.
Други видове машини от ТМО за осъществяване на технологичната дейност са насипообразуватели (абзетцери) - As 5000, As 6300 и As 12500. Те са основни съоръжения за насипообразуване. В Дружеството има 12 броя насипообразуватели.Роторен багер заедно с ГТЛ и насипообразувател образуват така наречения Разкривно-транспортен насипищен комплекс (РТНК).
В рудник “Трояново-1” има 2 РТНК, в рудник “Трояново-север” – 5 РТНК, а в рудник “Трояново-3” – 4 РТНК.
Предвид перспективите за увеличен добив, се изпълнява програма за рехабилитация на добивните багери тип Rs 1200. През 2008 година започна рехабилитацията на два багера от този тип, а за 2009 година е предвидено още три такива багера да бъдат рехабилитирани.
Много важна част от минното оборудване е технологичната механизация, състояща се от булдозери, турнодозери, челни товарачи, чистачни устройства, еднокофови багери. То осигурява по-добра и по-ефективна дейност на тежкото минно оборудване, като участва в подготовката на трасета, планировка и др. Воденето на минните работи и ритмичността на добива на въглища са немислими без надежден булдозерен парк.
Ние направихме пълен анализ на технологичната механизация и приехме програма за обновяването й. По-краткия срок на износване на това оборудване, още повече предвид тежките минни условия при които работят тези машини, налага нейното неотклонно изпълнение.
Една от основните цели и приоритети в мениджмънта на дружеството е непрекъснатото повишаване ефективността на управление на човешките ресурси с цел постигане на високи производствените резултати.
През периода 2006 – 2010 година е налице трайна тенденция на намаление на средносписъчния и списъчния брой на персонала вследствие на непрекъснатото му оптимизиране. Средносписъчната численост на персонала през 2010 година е 7269 броя.
Работещите по трудово правоотношение работници и служители в „Мини Марица-изток” ЕАД към 31.12.2010 година са 7274 броя.
Текучеството не е характерен процес за дружеството и обновлението на персонала се извършва с бавни темпове, осигуряващи стабилна приемственост. През 2010 година от общия брой на персонала 5,92% е делът на постъпилите, а 6,58% – делът на напусналите.
Стремежът на ръководството на „Мини Марица-изток” ЕАД е непрекъснато подобряване на образователното равнище на работниците и служителите и създаване на възможности за трудова реализация на младите хора. Образователната структура на работниците и служителите от дружеството през 2010 година е следната: делът на работещите с висше образование е 15,95%, на тези със средно специално образование – 43,58%, със СПТУ – 27,10%, със средно общо – 4,88%, и с основно образование – 8,49%.
Издигането на равнището на професионалната квалификация на персонала е сред приоритетите на ръководството на дружеството.
Организирането на обучение за придобиване на професионална квалификация и правоспособност на работниците и служителите от „Мини Марица-изток” ЕАД се осъществява от Центъра за професионално обучение, лицензиран през 2002 година. Ежегодно се изготвя квалификационна програма, която в оперативен план се оптимизира съобразно структурните, производствено-техническите и персоналните промени.
През 2010 година през различни форми на обучение са преминали 1939 човека, включени в 110 курса, което представлява 26,67% от средносписъчния състав на дружеството.
Сертифициране по международните стандарти
Фирмената политика на „Мини Марица-изток” ЕАД, отразена в Декларацията на Ръководството, е насочена към повишаване на отговорността на всеки работещ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
През 2010 година след изтичане на валидността на сертификатите от 2007 г. в „Мини Марица-изток” ЕАД за втори път бяха връчени сертификати за трите подсистеми за управление на качеството, околната среда и здравето и безопасността при работа в съответствие със стандартите БДС EN ISO 9001:2008; БДС EN ISO 14001:2005, BS OHSAS 18001:2007.
Съответствието на всички изисквания на стандартите беше потвърдено в доклада на ресертификационния одит. Екипът от одитори на „ТЮФ Рейнланд България” ЕООД се убеди в ефикасността на Интегрираната система за управление, не установи несъответствия и затова препоръча издаването на сертификат за съответствие.
Сертификацията е доказателство за успешно положените усилия от страна на ръководството, работниците и служителите на „Мини Марица-изток” ЕАД за повишаване на качеството на предлагания продукт и удовлетворяване на очакванията и нуждите на нашите клиенти. Освен това ежегодните одити мотивират работници и служители да проследяват препоръките и да спазват сроковете.
С непрекъснатото подобряване на Интегрираната система за управление „Мини Марица-изток” ЕАД повишава удовлетвореността на заинтересованите страни от дейността на дружеството. Като следва декларираната политика, ръководството се стреми към осигуряване на устойчиво развитие на „Мини Марица-изток” ЕАД.
Сертификати - ISO 9001:2000, OHSAS 18001:1999, ISO 14001:2004
Система за управление на корпоративните ресурси
Осигуряването на точна, адекватна и навременна информация за протичащите технологични и производствени процеси, все повече се превръща в ключов фактор за вземане на правилни управленски решения. Тази проверена от практиката формула е главната причина за внедряването на Интегрирана система за управление на корпоративните ресурси /ИСУКР/ SAP-R/3 в „Мини Марица-изток” ЕАД. Системата е призната в цял свят и до момента има внедрени над 30 хил. инсталации. По този начин дружеството прибавя още един щрих към своя модерен, европейски портрет.
Продуктивният старт на системата е на 1.01.2005 година. От началото на 2007-ма, ИСУКР работи пълноценно с всички свои функционалности, необходими за дейността на дружеството. В експлоатация са модулите „Финансово-счетоводна дейност”, „Дълготрайни материални активи”, „Икономически анализи”, „Ремонтна дейност”, „Управление на инвестициите” и „Управление на материалните запаси”.
Целта на интегрираната система е да дефинира бизнес и логистичните процеси на фирмата и да поднесе консолидираната информация в подходящото време на подходящото място.
Изключително предимство на ИСУКР е проследимостта на събитията и документите в дейностите и функциите както на Централното управление на компанията, така и в отделните поделения. Безспорно това създава условия за ефективен мениджмънт на процесите.
Корпоративна социална отговорност
„Мини Марица-изток” ЕАД се отнася с отговорност към обществото и институциите не само на територията на областите, на които е разположено Източномаришкото находище, но и към всяка национална и благородна кауза. Спомоществователската дейност на дружеството обхваща национални дарителски кампании, като „Българската Коледа”, подкрепа за осигуряване на високотехнологична апаратура за болниците на територията на областта, финансова подкрепа за лечение на болни деца, участие в екологични проекти и редица по-малки дарения на книги, компютърна техника, оборудване на зали и учебни кабинети за подобряване на стандарта на образователната и социалната инфраструктура в региона.
През 2010 г. с финансовата подкрепа на „Мини Марица-изток” бе закупен бодиплетизмограф за нуждите на МБАЛ – Стара Загора ЕАД (Университетска). Модернизацията на лечебното заведение е поредната социално отговорна крачка на дружеството за осигуряване на по-добро здравеопазване на хората, живеещи и работещи на територията на областта. Съвременната диагностична апаратура ще изследва дишането и белодробната дейност при пациенти с хронични дихателни заболявания и при пациенти с професионални болести.
По повод откриването на възстановената сграда на опожарената преди 19 години сграда на първата извънстолична опера оказахме финансова подкрепа за закупуването и монтирането на голям екран, на който се прожектират архивни кадри от историята на Държавната опера в Стара Загора, части от концерти, опери, балет.
Залесяването се превръща в традиция за съвместната работа между „Мини Марица-изток” ЕАД и общините Раднево и Гълъбово по опазването на околната среда. През 2010 г. бяха засадени 1980 млади фиданки от туя, аризонски кипарис, кедър, топола, червен дъб, липа, явор, акация, бреза, кестен и чинар. Изборът на дървесни видове е съобразен със специфичните условия за региона.
